Това е основният вариант — минимумът, с който една организация покрива техническата страна на изискванията.
Оттам нататък мащабът мени всичко. Десет служителя и сто служителя не е едно и също — с броя хора растат достъпите, които се раздават и отнемат, устройствата за следене и правата, които трябва да се разграничават. Това, което при малък екип се управлява поименно, при по-голям иска централизирано управление на самоличности и права — Active Directory или еквивалент — защото ръчното раздаване спира да е проследимо.
Различен е и документооборотът. Едни работят с няколко папки, други — с огромен и разнороден поток документи, който всеки ден генерира голям файлов обем и минава през различен софтуер: счетоводен, складов, проектантски, производствен. Всяка такава система има свои данни, свои потребители и свой начин да се архивира. Това променя обема на дисковете, обхвата на резервните копия, времето за възстановяване и броя места, от които трябва да се събират логове.
При такъв обем и при по-строго регулирана дейност идва и откриване на прониквания — Suricata или подобна система — заедно с надграждането около нея.
Каквото и да се добави отгоре обаче, то стъпва на едно и също. Схемата по-горе е базата: контролиран периметър, управляема мрежа, собствен сървър с логове и мониторинг, проверено възстановяване. Надстройката не запълва липсваща основа — без тези неща няма върху какво да се гради сигурност.
Техниката е само едната страна. NIS2 изисква и организационна част — политики, оценка на риска, процедура при инцидент и обучение на хората.