Как се работи с Vim – Линукс текстов редактор
Това ръководство се отнася за елементарна употреба на мощния текстов редактор Vim, използван в CLI (интерфейс на командния ред) във всички Линукс дистрибуции. Линукс използва много конфигурационни файлове, които трябва да се редактират. Vim е идеален инструмент за това макар и да има много по-опростени алтернативи от рода на nano, pico, mcedit, joe и др.
Тук няма да усетите реклама към този редактор, не е това целта. Избора на текстов редактор е определяща от вашата работа в Линукс терминала. Ако през ден, през два пишете echo „hello, world“ няма значение какъв редактор ползвате, в този случай Vim няма да ви направи „супер специалисти“. С времето обаче ако започнете да отваряте много терминали и файлове неминуемо ще ви се прииска да ползвате текстов редактор с различни режими, единия от който да е само за четене. Някои хора заместват това чувство с командата cat, да това нещо работи – въпроса е, че визуално няма база за сравнение. Vim не е само текстов редактор, възможностите му отдавна са надхвърлили това понятие, друг е въпроса, че повечето ползватели въобще не ги използват, или по-точно — не подозират, че съществуват.
Vim има конкретен метод за работа на два основни режима: команден или други режими. Командният режим ви позволява да изберете другите режими които искате да въведете. Наличните режими са: запазване (save), излизане (quit), копиране (copy), поставяне (paste). Основната разлика с опростените редактори е, че не можете да редактирате файла директно в командния режим. Факт с който сблъсквайки се новите потребители определят Vim като неудобен. Това всъщност съвсем не е така, в исторически план Vi (по късно Vim – подобрена версия) е един от най-старите текстови редактори в Unix. Без командните режими е почти немислима работата в многопотребителска среда, степен на важност на конфигурационни файлове и други фактори които едва ли ще ви се наложат някога но пък са задължително условие за конфигурацията на един жизнено важен сървър.
Режимът „Insert“ ви позволява да въвеждате текст в документ. За да се случи това просто въвеждаме клавиша „i„. За да излезете от този режим натиснете бутона горе вляво Esc (escape). За да превключвате на показаните долу режими използвайте клавишната комбинация Shift+: “режима” или Esc за да се връщате в команден режим.
:w— съхраняване (save):wq— съхраняване и излизане (save and exit):q— излизане (exit):q!— излизане без съхраняване (force quit)y— копиране на символ;yy— копиране на цял редp— поставяне (paste)d— изрязване на символ;dd— изрязване на цял ред
Пример: въвеждате Esc след това задържате Shift едновременно натискате : след което освобождавате клавишите и въвеждате режима wq и последно за да влязат в сила в правилата натискате бутона Enter
Нека все пак разгледаме как става това на практика. В терминала пишем sudo vim /etc/hosts като с това действие отваряме файла hosts в директорията /etc. Файлът съвсем естествено се отваря в команден режим – тоест все още нямаме право да пишем или редактираме текст в него. Макар да имаме право да трием редове и да търсим. Нека не забравяме, че връщането в команден режим става с бутона Esc
Излизаме без да съхраняваме каквито и да са промените във файла Shift:q!
От команден режим въвеждаме бутона i след което влизаме в режим въвеждане, редактиране на файла.
Не е трудно, просто трябва да го направите няколко пъти.
Заключение
Vim изисква малко търпение в началото, но след усвояване на основните режими и команди се превръща в изключително бърз инструмент. Запомнете главното: Esc — връща в Normal режим; i — Insert режим (редактиране); :wq — запазване и изход; :q! — изход без запазване. Всичко останало идва с практиката.