Системата за управление на трафика в Плевен (част 5): Разширението и капаните в него
Дотук в поредицатаПоследна част. Дотук: LPR камерите (1), трасето през реката (2), строителството и трите му генерални пропуска (3), делото (4). Тук е това, което предстои — разширението на системата от 16 на 25 кръстовища, което проектирах два пъти през 2025 г., и капаните, заровени в него още преди първата копка. Търгът още не е обявен.
Пролетта на 2025: „щеше да е само консултация“
Обади ми се човекът, който през 2020 г. беше представител на общината по проекта, а сега работи във фирма за европроекти. Задачата му: да изготви проект за разширение на системата по новата програма за интегрирано градско развитие. Молбата към мен беше за консултация.
Съгласих се на консултация, макар че от нея не печеля нищо — напротив. Това не е работа за час-два: всеки оглед на кръстовище е половин ден, всяка версия на документа е по една вечер. За мен обаче това време не е изгубено. След девет години с тази система знам къде да гледам, преди да съм отишъл на място: кой стълб ще издържи рамо и кой не, откъде минава чужда тръба, къде подходът към стоп линията е твърде къс за камера. Заложих на новия модел камери, махнах от проекта нещата, които през 2020 г. се оказаха излишни, и добавих това, което липсваше. Но всичко това е само техника. Трасето остава същото — „Франкенщайн“ не може да бъде променен. Той е прокълнат 🙂😈
Консултацията завърши с документ, версия 13.3.3 от 29.05.2025 — тринайсет версии и три подверсии, защото всеки оглед сменяше по нещо. В него е целият технически проект: кръстовища, модели камери, ъгли на заснемане, трасета с дължини, шахти, шкафове, рамена, часове вишка, и две оферти за оборудване по около 1,5 млн. лв. без СМР. Колегата от фирмата за европроекти го дооформи в частта с целите, ползите и наредбите и днес този проект е в общината и ще послужи за обществената поръчка.
Какво включих в бъдещото разширение
Обхватът е всички светофарно регулирани кръстовища в града, които още не са в системата — 25 нови точки, някои от тях частично оборудвани по стария проект, три с нови светофарни уредби, които тепърва се строят. Централната част се затваря изцяло: „Д. Константинов“, „Данаил Попов“, „Гренадирска“, целият бул. „Георги Кочев“ с шест кръстовища, „Христо Ботев“, „Дойран“. Ето сборните числа:
| Оборудване | Модел | Бр. |
|---|---|---|
| LPR камера, 4 MP, вграден IR, ANPR на борда | ITC431-RW1F-IRL8 |
76 |
| Обзорна камера, 4 MP WizMind, моторизиран обектив | IPC-HFW5442E-ZE |
157 |
| Индустриален PoE комутатор 8×GE + SFP, 120 W | DH-IS4210-8GT-120 |
75 |
| Индустриални SFP модули 1310 nm, 20 km (T/R двойки) | GSFP-1310T/R-20-SMF |
150 |
| Мрежов дисков масив, 24 гнезда | EVS8224X + 24 × 10 TB |
1 |
| Видео сървъри, Xeon Gold 6430 (32 ядра) | HPE ProLiant DL380 Gen11 | 2 |
| Ядро на мрежата | MikroTik CCR2116-12G-4S+ и CRS354-48G-4S+2Q+RM | 1 + 1 |
| UPS online, 3000 VA / 2700 W | APC SRT3000RMXLI | 1 |
| Лицензи DSS Pro 8: база, 225 канала, AcuPick, 5 г. поддръжка, база данни до 30 млн. записа | DHI-DSSPro8-* |
— |
Строителната част: около 12 km изкоп с възстановяване, 600 m хоризонтален сондаж с къртица под булевардите, 10 km HDPE Ø40, 10 km оптика, 50 двойни шахти, 45 шкафа, 45 рамена по 6 метра, само 3 нови стълба (защото този път не ни трябва червен светофар, а рамо върху съществуващия) и 352 часа вишка — 44 работни дни срещу 66 при първия проект. Индикативната стойност: 2,52 млн. лв. без ДДС, 3,03 млн. с ДДС.
Какво научих от първия път и го поправих във втория
Ако прочетете внимателно спецификацията, ще видите в нея отговорите на трета част.
| Не трябва да има 220 V след комутатора. Във всеки шкаф има един индустриален PoE комутатор със 120-ватов бюджет и захранващ блок 48 V DC, и нищо по стълба не се захранва другояче. Няма прожектори на 220 V, няма отделни адаптери, няма втора верига. Едно захранване, един предпазител, един мониторинг. |
| Индустриални SFP модули. Dahua-вските са по-скъпи, но държат температурния диапазон на шкаф на слънце през юли. Обикновените „офисни“ SFP-та в такъв шкаф умират след второ лято. |
| Метално гофре от първия ден, в КСС, а не като спешна поправка след волтова дъга. |
| Online UPS с двойно преобразуване в сървърното — не line-interactive — защото токовите удари по ЕРМ Запад не са теория. |
| Дисков масив, отделен от сървърите. 24 диска по 10 TB в самостоятелно шаси, а не 43 диска, натъпкани в три сървъра. Двата DL380 вършат изчисленията (AcuPick е AI търсене по атрибути — „сива Toyota с номер EH 2832 MK“ — и яде процесор), масивът пази записите. |
| Локална SD карта във всяка камера — 128 GB — като последен резерв, ако и шкафът, и оптиката паднат едновременно. |
Есента на 2025: второ препроектиране
През есента от IT отдела на общината ме уведомиха, че две-три от кръстовищата в „Сторгозия“ отпадат и се местят към центъра, около Дома на книгата. Обиколихме района заедно. Под тротоарите там няма място за изкоп — буквално, всяка педя е заета. Но по разказ на хора, които помнят града отпреди, открихме съществуващи тръби — наследство от радиоточката, онази мрежа за жичен радиоприемник от социализма, която никой не е демонтирал. През тях може да се мине с минимално СМР.
Ще бъда точен: открихме ги по разказ, не сме ги „прозвънили“. Тоест не сме пуснали през тях нито тел, нито сонда, нито OTDR. Преди някой да заложи на тях в оферта, трябва да се провери проходимостта им. Така препроектирах разширението за втори път и така отбелязах този участък като „непроверен“ — така или иначе вече имаме една лъжлива карта и няма нужда да влошаваме положението.
Всичко описано дотук е към есента на 2025 г., когато направих последното препроектиране. Какво се е случвало с проекта след това, не знам — възможно е някои неща вече да са променени. Не е изключено дори проектът да е даден на друга фирма за преработка. Предполагам, че това е и причината за забавянето, защото обществената поръчка отдавна трябваше да е стартирала.
Други проучвания за разширението, които ме притесняват
Междувременно научих, че по проекта на терен работи и екип от друга фирма — знам го, защото ме търсиха за информация, и аз им съдействах. Умишлено им спестих един факт: че работещото трасе на места ползва тръби на Виваком с посредничеството на МВР. Направи ми впечатление, че търсеха връзка с тяхната мрежа, въпреки че изрично казах, че трасето трябва да е собственост на Община Плевен.
Защо ме притеснява това? Заради другия проект — този от 2018 г. с обзорните камери. Общината плаща за поддръжката му месечна сума, несъразмерна със сложността на едно видеонаблюдение с 20-дневен архив. Сървърите му не са в общината, а в помещение на изпълнителя; не ми е известно общински служител да знае къде точно стоят и кой има достъп. Трасетата, по които минава свързаността му, изпълнителят третира като свои, макар че, доколкото знам, разрешенията са издадени от общината и изграждането е финансирано с общински пари. Нямам достъп до договорите и го казвам като наблюдение, което общината може да провери за един ден. Ако съм прав, тя години наред плаща, за да ползва собствената си инфраструктура. И рискува да повтори това при разширението — но върху многократно по-скъпа система.
Слонът в стаята вече е слонът в спирката
Към разширението вървят и информационните табла по спирките на градския транспорт. На пръв поглед чист хардуер: доставяш, монтираш, готово. Слонът в стаята е софтуерът. Ако се разровите в интернет, ще видите, че в такива проекти най-често се провалят именно спирките. По-точно не самите спирки — модерни, красиви, с орнаменти — и не таблата — цветни, ярко светещи, — а софтуерът зад тях: или не работи, или показва грешно разписание. В Плевен таблата са в катастрофално състояние, защото софтуерът се пише за всеки град поотделно — GPS от превозните средства, свързаност, интеграция с базата на превозвача.
Доказано работеща с години система у нас има само една — в София. Свързах се с фирмата, която е писала софтуера там, и след няколко дълги разговора се оказа, че с базата на Тролейбусен транспорт той може да се интегрира — или поне параметрите му могат да влязат като изисквания в търга. Не знам защо, но имам шесто чувство, че и тук софтуерът ще бъде подценен. А няма нищо по-хубаво от табло, което казва „след 2 минути“, и тролей, който наистина идва след 2 минути. И няма нищо по-безсмислено от табло, което показва грешно време.
Рискът в текущото състояние на системата
Всичко дотук е за бъдещия проект. Има един риск за настоящия, който може да се реализира всеки ден: дисковете със записите в сървърите работят без защита. UPS-ът, който трябва да ги пази от токови удари, е на 6 години при проектен живот 3 — акумулаторите му отдавна не държат — и не работи. Самите дискове също са на 6 години и повечето вече имат лоши сектори. Ако се сринат, не мога да гарантирам, че ще възстановя всичко. Подмяната на UPS е малък разход, който не иска процедура от мащаба на разширението. Ако заедно с него се сменят и дисковете, системата ще е освежена за години напред.
Какво трябва да пише в търга
Обобщено — нещата, които според мен ще решат дали разширението ще работи, независимо кой го спечели:
| Какво да пише в търга | Защо — какво показа първият проект |
|---|---|
| Реалната картина на трасетата — вид, състояние и собственост на всеки участък, включително сглобените от чужди тръби. Непроверените участъци, като тръбите на радиоточката, да се проверят преди оферта. | Картата „Франкенщайн“ на места е невярна (площад „Възраждане“), а тръбите на радиоточката са открити по разказ и не са „прозвънени“. (част 2 и част 5) |
| Изрична клауза за собствеността върху изградената инфраструктура — най-вече върху трасетата — и за местоположението на сървърите и достъпа до тях. | По мое наблюдение при проекта от 2018 г. изпълнителят третира трасетата като свои, сървърите не са в общината, а поддръжката е несъразмерно скъпа. (част 5) |
| Самостоятелно, стабилно захранване за всяка нова точка, само 48 V DC след комутатора, и нанесени в схемата допълнителни трасета до таблата на уличното осветление. | Мрежата на уличното осветление не е правена да храни IT оборудване денонощно, а допълнителните трасета не фигурират в нито една схема. (част 3) |
| Техническите уроци като изисквания в спецификацията: индустриални SFP модули, метално гофре, online UPS с двойно преобразуване, дисков масив, отделен от сървърите, SD карта във всяка камера. | Всяко от тях идва от опита с първия проект — виж таблицата „Какво научих…“ по-горе. (част 3 и част 5) |
| Задължение за предоставяне на схемите за свързване към светофарните контролери. | Без връзката между сигналния детектор и контролера няма „зелена вълна“, а разширението добавя още 76 LPR камери, които зависят от същата връзка. (част 3 и част 5) |
| Функционални изисквания вместо параметри на конкретен клас техника. | „Разпознава номера при 95% надеждност до 200 km/h“, а не таблица с числа от 2016 г., които някой ден ще бъдат сравнени от човек, който не знае какво означават. (част 4) |
| Пълна съвместимост със съществуващата система: новите камери, сигнални детектори, локален запис и комутатори да работят в същата екосистема и платформа (DSS Pro) като изградените. Затова е разширение, а не нов проект. | Първият проект е изграден на екосистемата на един производител — камера, комутатор, рекордер, сървър — защото само така компонентите работят заедно. Друга техника няма да е съвместима със старата. (част 1 и част 4) |
| Приемане по реален резултат: сравнение на преминалите автомобили с прочетените номера. | Системата произвежда тези числа всеки ден, а при проверката на първия проект „никой не поиска нито едно число“. (част 4) |
| Монтаж на LPR камерите по изискванията на производителя — нови стълбове или рамена там, където е нужно. | Правилното място на LPR камерата почти никога не е съществуващ стълб, а грешното сваля процента прочетени номера. (част 1 и част 2) |
| Мрежа, в която кръстовищата са изолирани едно от друго (Port Isolation), с RSTP, Storm Control и Loop Protect. | Проста и стабилна мрежа, в която отворен шкаф или компрометирана камера не дава достъп до останалите кръстовища. (част 2) |
| Мониторинг с аларми и дистанционен рестарт като задължение на изпълнителя. | Днес системата я държи жива моя собствена разработка — бот в Telegram. Не е кой знае какво, около 20 реда bash скрипт на Linux, но е много удобна. (част 3) |
| Клауза за имуществена отговорност при ПТП, унищожило общинско оборудване. | Днес при такова ПТП на практика никой не носи имуществена отговорност. (част 4) |
| Изисквания към софтуера на таблата по спирките, стъпили върху работещ пример, а не върху описание на хардуер. | Таблата се провалят заради софтуера, а доказано работеща система у нас има само в София. (част 5) |
| Поддръжка от изпълнител с доказан опит именно в такива системи — мрежи, сървъри, киберсигурност. | След моя договор поддръжката беше възложена на фирма, която никога не е правила такава система. (част 4) |
| Един отговорен за техническата документация, през когото минават всички проектни материали. | Иначе се стига до лъжлива карта и до фирми, които работят по карти, получени по мейла. (част 2 и част 5) |
Вместо край
От 2016 г., когато казах, че такива камери в Плевен никога няма да има, до днес — 2026 г., когато 209 камери на 16 кръстовища ми пращат съобщения в Telegram при отпадане — през тези години участвах във всяко решение по тази система: измислих я заедно с проектантите, изградих я, поддържах я, защитих я в съда и сега пак работя по разширението ѝ. Не защото някой ми го е възложил или ми го е записал в договор, а защото обичам приключенията и предизвикателствата. Малко съм луд и залитам по такива проекти, защото те ме карат да се чувствам добре — жив, полезен и на мястото си.
През последните пет-шест години от интерес чета подобни проекти от други места. Повечето са написани много красиво, подредени и пълни с какви ли не обещания. Под повърхността обаче са красиви думи, заучени фрази и един литературен шаблон, по който се пише такава документация. Пишат ги фирми с по няколко души персонал, които се наричат интегратори, или дори „институти“ с трима представители с една и съща фамилия, един вид семейни институти. Но от красиво написания проект до действителността на терен има много път. Когато стигнат до обекта, тези хора не знаят къде се намират: получават някакви карти по мейла и започват да работят по тях. Това е абсурдно, а какво струва една такава карта, вече видяхте.
Търгът за разширението предстои. Говорих със старото ядро, с фирмите, с които изградихме първия проект, и по всичко личи, че ще участваме отново като екип. Имах разговор на четири очи и с конкурентна фирма. Поне на мен ми се стори честен, така че не е изключено да се появя и при тях. Каквото и да стане, шеста част ще има. А ако се появи и трета фирма, която ще чете картата „Франкенщайн“ от мейла си, нека ѝ напомня: най-модерната техника без правилно проектиране на трасето, захранването и интеграцията е ферари с квадратни гуми. Гумите са най-евтината част от ферарито. И единствената, която докосва пътя.
И накрая — нещо, което не искам да остане неказано. В тази поредица исках да спомена поименно хората, без чийто професионализъм проектът нямаше да е същият. Прочетен отстрани, разказът лесно може да остави впечатлението, че всичко е моя заслуга, а това не е вярно. Не ги споменавам само защото не съм ги питал. И честно казано, не знам как да се обадя и да кажа: „Пиша кратка история на проекта — може ли да сложа и твоето име?“ Дори когато мнението е изцяло положително, днес професията „трол“ е стигнала до майсторство да оплюе всекиго, включително положителния герой. Не искам да излагам никого на това без негово съгласие.
Абсолютен факт е, че е адски яко около теб да има професионалисти, които запълват онова, което не знаеш, и поправят пропуските ти по време на работа. Също толкова факт е, че аз, като виден любопитко, им досаждах с въпросите си постоянно. Без този екип нещата нямаше да се получат така, както се получиха. Те знаят кои са — благодаря им.
Всички части от поредицата
- Част 1: Мислех, че в Плевен такива камери никога няма да има — какво изобщо е LPR камера и защо не е „камера“
- Част 2: Трасето „Франкенщайн“ — 15 километра оптика през реката, чужди тръби и десетки шахти
- Част 3: Четири фирми и трите генерални пропуска, които едва не спряха проекта — светофарите, токът и контактната мрежа на тролеите
- Част 4: Ключовете и делото — 25 срещу 60 fps, −50 срещу −55 градуса и 450 000 лева
- Част 5: Разширението и капаните в него — 25 кръстовища, 233 камери и една карта, която лъже
- Галерия: 65 снимки от строежа — изкопът, шахтите, шкафовете, вишката и сървърното, март–май 2021