Viber, Telegram и Skype в Linux през Flatpak

Инсталирането на приложения като Viber, Telegram и Skype на Debian-базирани дистрибуции (Ubuntu, Mint, Kali Linux) е най-лесно чрез Flatpak — универсален пакетен мениджър, който работи еднакво на всички дистрибуции. Предимството е, че приложенията са актуални, изолирани от системата и се обновяват лесно.

1. Инсталиране на Flatpak

sudo apt update
sudo apt install flatpak

2. Добавяне на Flathub

Flathub е основното хранилище за Flatpak приложения. Добавя се веднъж:

flatpak remote-add --if-not-exists flathub https://flathub.org/repo/flathub.flatpakrepo

След добавянето на Flathub може да се наложи рестартиране на сесията (или на системата), за да се заредят иконите на приложенията в менюто.

3. Инсталиране на приложенията

flatpak install flathub com.viber.Viber
flatpak install flathub org.telegram.desktop
flatpak install flathub com.skype.Client

Точното име на пакета се търси така, ако някога се промени:

flatpak search viber

Стартиране

След инсталацията приложенията се появяват в менюто. Може да се стартират и от терминала:

flatpak run com.viber.Viber
flatpak run org.telegram.desktop
flatpak run com.skype.Client

Обновяване и деинсталиране

flatpak update

flatpak uninstall com.viber.Viber
flatpak uninstall org.telegram.desktop
flatpak uninstall com.skype.Client

Flatpak пази старите библиотеки (runtimes), докато нещо ги ползва. След няколко деинсталации си струва почистване — обикновено освобождава по няколко гигабайта:

flatpak uninstall --unused
flatpak list --runtime

Къде отиват данните

Flatpak приложенията не пишат в ~/.config както обикновените, а всяко в своя папка:

~/.var/app/com.viber.Viber/
~/.var/app/org.telegram.desktop/

Това е важно за две неща: при бекъп тази директория трябва да влезе в списъка, а при проблем с приложението изтриването на неговата папка го връща в начално състояние, без преинсталиране.

Права на приложенията

Изолацията означава, че приложението вижда само това, което му е разрешено. Понякога това пречи — например Telegram не вижда външен диск, от който искате да пратите файл. Текущите права се проверяват с:

flatpak info --show-permissions org.telegram.desktop

И се променят точково:

flatpak override --user --filesystem=/mnt/data org.telegram.desktop

За тези, които предпочитат интерфейс, същото се прави с Flatseal:

flatpak install flathub com.github.tchx84.Flatseal

Ако приложенията изглеждат различно

Честа дребна досада: Flatpak приложението не хваща системната тема и изпъква сред останалите. Причината е, че темата е извън изолацията. Решава се с инсталиране на темата като Flatpak разширение или, най-просто, с достъп до системните теми:

flatpak override --user --filesystem=xdg-config/gtk-3.0:ro
flatpak override --user --filesystem=~/.themes:ro

Flatpak, Snap или apt

И трите съжителстват на една машина. Накратко: apt е за системни неща — сървърни услуги, драйвери, инструменти от командния ред; там няма причина да се ползва друго. Flatpak е за настолни приложения, особено такива, чиито версии в хранилището на дистрибуцията изостават — точно случаят с Viber и Skype. Snap прави същото като Flatpak, но идва предварително настроен в Ubuntu; за приложенията от тази статия Flathub има по-пълен избор.

Flatpak и Flathub дават унифициран и надежден начин за инсталиране на популярни приложения на всяка Debian-базирана дистрибуция — без нужда от отделно хранилище за всяко приложение. Веднъж инсталиран Flatpak, всяко ново приложение се добавя с една команда.