Системата за управление на трафика в Плевен (част 2): Трасето „Франкенщайн“
В първа част обясних какво е LPR камера и как „Сиела Норма“ ме потърси за карта и КСС на оптичните трасета към 16 кръстовища. Тук е историята на самото трасе — защо не е в земята, защо минава през река, защо част от него е в чужди тръби и защо картата му, която днес се ползва в общината, е най-опасният документ в целия проект.
Аритметиката на изкопа
Първото нещо, което разбрах, когато седнах над картата на града, беше, че при класическо изпълнение — изкоп, тръба, оптика, възстановяване на настилка — строително-монтажните работи ще погълнат почти целия бюджет и за камери просто няма да останат пари. Причината не е в цената на метъра изкоп, а в това какъв е този метър в центъра на Плевен.
Централната част е асфалт и тротоарни плочи, а под тях е една много населена подземна инфраструктура: четирима интернет доставчици, тролейбусните кабели, газова мрежа, ВиК, улично осветление. Като интернет доставчик знаех това от собствен опит — знаех кой къде е копал, кой е засипал чия тръба и в кои шахти не влиза човек без да си поеме дъх. Всеки метър там е бавен, скъп и с непредвидим резултат. Бюджетът беше за 16 кръстовища и сървърно; при нормално копаене щеше да стигне за десет и сървърно.
Реката
Решението, което спечели конкурса (за който не знаех, че е конкурс), беше да прокарам гръбначното трасе през коритото на Тученишката река — плевенчани ѝ казват „Бара-та“. Реката минава през целия център, коритото ѝ е бетонирано, стените са каменни и — най-важното — над нея никой не е копал и никой няма да копае.
Преди да начертая каквото и да е, проверих собствеността. Оказа се разделена: коритото е на Басейнова дирекция, а стените са на Община Плевен, защото тя ги е строила. Тоест по стената можеше да се монтира, без да се влиза в диалог с държавата. Това е от онези проверки, които отнемат един ден и спестяват една година.
Оптиката тръгна по каменната стена в защитна HDPE тръба Ø25/20, закрепена с около 6000 крепежни елемента — скоби, дюбели и винтове по камъка, на всеки метър и половина. От КСС-то на проекта:
| Позиция | Количество |
|---|---|
| HDPE тръба Ø25/20 в колектор и открито (по стената на реката), с крепежи | 8 340 m |
| HDPE тръба Ø40 в изкоп | 6 233 m |
| HDPE тръба Ø25/20 в изкоп | 5 800 m |
| Оптичен кабел SM 9/125 µm, 48 влакна, външен монтаж | 15 430 m |
| Оптични муфи за 48 влакна | 30 |
| Сплайсове (30 муфи × 48 + сървърно + кръстовища) | 1 488 |
Така спестихме около 17 километра къртене, копаене и възстановяване на асфалт и плочки — приблизително една четвърт от цялото СМР. Тези пари отидоха за камери. Това е цялата тайна на „спечелването“: не по-евтина оферта, а по-къс изкоп.
Звездата и влакната
Топологията е „звезда“: от сървърното в сградата на Градска мобилност до всяко кръстовище има отделни влакна, без междинни активни устройства. Гръбнакът по реката е 48-влакнест кабел, от който в муфите се отделят влакна към отделните кръстовища; на самия гръбнак работят 24 влакна, а по-големите възли — Голямото колело до „Шел“, хотел „Балкан“, Историческия музей — ползват по повече от едно. Към шкафа на кръстовището влиза влакно, което свършва в SFP модул на индустриалния PoE комутатор; в сървърното всичко се събира в оптичен комутатор CRS328-4C-20S-4S+RM с 20 SFP порта и 10G uplink към сървърите.
За колегите от оптиката: разстоянията са градски, до 3–4 km до най-далечното кръстовище, така че бюджетът на оптичната линия изобщо не е проблем — SFP модули 1310 nm за 20 km имат 10+ dB запас, а сплайс на съвременен апарат е 0,02–0,05 dB. Проблемът никога не е бил в децибелите. Проблемът е бил в това откъде минава кабелът, което ни води до най-грозната част от историята.
Dahua на терен и откъде идват стълбовете
Трафичните камери искат тесни специалисти, затова „Сиела Норма“ покани вносителя на Dahua за България. Обикаляхме заедно всяко от 16-те кръстовища по няколко пъти — мерихме разстояния до стоп линии, чертахме къде да застане камерата, за да покрие лентите под правилния ъгъл, спорехме за височини. Това е работата, която не се вижда в нито един документ, а определя дали системата ще чете 95% от номерата или 60%.
И тук излезе неприятната истина от първа част: правилното място на LPR камерата почти никога не е съществуващ стълб. Трябваха нови стълбове и рамена — по КСС в крайна сметка 29 нови стоманени стълба по 8 метра, всеки със заземителен кол, и около 60 рамена от 1,5 до 6 метра с укрепващ диагонал, монтирани както на новите, така и на съществуващи стълбове. Стълбовете и рамената струват пари, които в проекта ги нямаше, и единственото място, откъдето можеха да дойдат, беше пак СМР. Тоест трябваше да отрежа още от изкопа.
Чуждите тръби
С колега от Тролейбусен транспорт проверихме дали можем да ползваме техните кабелни трасета — тролеите имат подземна мрежа из целия център. Половината се оказаха засипани още през 1986 г. Другата половина влезе в проекта.
С полицията беше по-интересно. ОД на МВР има собствена тръба през центъра, която на практика минава в трасе на Виваком (респективно на дъщерната им фирма „Юнайтед Файбър“). Тъй като всяка стъпка по проекта се съгласуваше с МВР, тази тръба стана част от нашето трасе. После дойде месец, в който обикаляхме града и отваряхме десетки шахти — тролейбусни, полицейски, общински, наши — за да сглобим от парчета едно непрекъснато трасе от сървърното до всеки шкаф.
Получи се. Оптиката минава, влакната са изсплайсвани, всичко свети. Но картата, която нарисувах накрая, за да документирам къде какво лежи, аз самият кръстих „Франкенщайн“ — защото е съшита от участъци с различен произход, различна собственост и различно състояние.
Защо картата е капан
Външна фирма, която гледа тази карта, вижда „трасе“ и си представя тръба, в която лежи една оптика и в която лесно ще влезе втора. Реалността е: участък по стена на река, участък в тролейбусна тръба от 80-те, участък в тръба на МВР в трасе на Виваком, участък в наш изкоп, и всичко това е свързано в муфи в шахти, някои от които се отварят с лост и молитва.
Това не е проблем за системата — тя работи. Проблем е за разширението, което предстои. Фирма, която наддава по тази карта, почти сигурно ще подцени СМР, а подценено СМР означава или спрян обект, или искане за допълнителни пари, или най-лошото — изпълнение по пътя на най-малкото съпротивление. Отделен и все още неизяснен въпрос е документалният статут на участъка с тръбата на МВР в трасе на Виваком. Аз го знам, полицията го знае, а в никой проектен документ не пише. Това е нещо, което е по-евтино да се уреди сега, отколкото насред изпълнението.
Какво остана от бюджета
За завършек — цифрата, с която работих. Договорът ми със „Сиела Норма“ за оптичната свързаност, монтажа и конфигурацията беше 319 927 лв. без ДДС, разплатен на траншове 30/20/20/20/10. От този бюджет излязоха и 42 km тръби и оптика, и 30 муфи, и шкафовете, и климатикът в сървърното, и UPS-ът, и заплатите на хората, които висяха във вишките. В следващата част ще разкажа какво стана, когато вишката се оказа под 600 волта.
Всички части от поредицата
- Част 1: Мислех, че в Плевен такива камери никога няма да има — какво изобщо е LPR камера и защо не е „камера“
- Част 2: Трасето „Франкенщайн“ — 15 километра оптика през реката, чужди тръби и десетки шахти
- Част 3: Четири фирми и трите генерални пропуска, които едва не спряха проекта — светофарите, токът и контактната мрежа на тролеите
- Част 4: Ключовете и делото — 25 срещу 60 fps, −50 срещу −55 градуса и 450 000 лева
- Част 5: Разширението и капаните в него — 25 кръстовища, 233 камери и една карта, която лъже
- Галерия: 65 снимки от строежа — изкопът, шахтите, шкафовете, вишката и сървърното, март–май 2021