Системата за управление на трафика в Плевен (част 5): Разширението и капаните в него

Последна част. Дотук: LPR камерите (1), трасето през реката (2), строителството и трите му генерални пропуска (3), делото (4). Тук е това, което предстои — разширението на системата от 16 на 25 кръстовища, което проектирах два пъти през 2025 г., търгът за което още не е обявен и в който вероятно ще участвам. И капаните, които са заровени в него още преди първата копка.

Пролетта на 2025: „само консултация“

Обади ми се човекът, който през 2020 г. беше представител на общината по проекта, а сега работи във фирма за европроекти. Задачата му: да изготви проект за разширение на системата по новата програма за интегрирано градско развитие. Молбата към мен беше за консултация. Съгласих се на консултация.

Консултацията завърши с документ с моето име на заглавната страница — „Самуил Арсов, версия 13.3.3 от 29.05.2025“ — който съдържа целия технически проект: кръстовища, модели камери, ъгли на заснемане, трасета с дължини, шахти, шкафове, рамена, часове вишка, и две оферти за оборудване по около 1,5 млн. лв. без СМР. Той го дооформи в частта с целите, ползите и наредбите и днес този проект е в общината и ще послужи за обществената поръчка. Тринайсет версии и три подверсии, защото всеки оглед сменяше по нещо.

Какво включва

Обхватът е всички светофарно регулирани кръстовища в града, които още не са в системата — 25 нови точки, някои от тях частично оборудвани по стария проект, три с нови светофарни уредби, които тепърва се строят. Централната част се затваря изцяло: „Д. Константинов“, „Данаил Попов“, „Гренадирска“, целият бул. „Георги Кочев“ с шест кръстовища, „Христо Ботев“, „Дойран“. Ето сборните числа:

Строителната част: около 12 km изкоп с възстановяване, 600 m хоризонтален сондаж с къртица под булевардите, 10 km HDPE Ø40, 10 km оптика, 50 двойни шахти, 45 шкафа, 45 рамена по 6 метра, само 3 нови стълба (защото този път не ни трябва червен светофар, а рамо върху съществуващия) и 352 часа вишка — 44 работни дни срещу 66 при първия проект. Индикативната стойност: 2,52 млн. лв. без ДДС, 3,03 млн. с ДДС.

Какво научих от първия път и го вкарах във втория

Ако прочетете внимателно спецификацията, ще видите в нея отговорите на трета част.

• Няма 220 V след комутатора. Във всеки шкаф има един индустриален PoE комутатор със 120-ватов бюджет и захранващ блок 48 V DC, и нищо по стълба не се захранва другояче. Няма прожектори на 220 V, няма отделни адаптери, няма втора верига. Едно захранване, един предпазител, един мониторинг.
• Индустриални SFP модули. Dahua-вските са по-скъпи, но държат температурния диапазон на шкаф на слънце през юли. Обикновените „офисни“ SFP-та в такъв шкаф умират след второ лято.
• Метално гофре от първия ден, в КСС, а не като спешна поправка след волтова дъга.
• Online UPS с двойно преобразуване в сървърното — не line-interactive — защото токовите удари по ЕРМ Запад не са теория.
• Дисков масив, отделен от сървърите. 24 диска по 10 TB в самостоятелно шаси, а не 43 диска, натъпкани в три сървъра. Двата DL380 вършат изчисленията (AcuPick е AI търсене по атрибути — „мъж с червена раница“ — и яде процесор), масивът пази записите.
• Локална SD карта във всяка камера — 128 GB — като последен резерв, ако и шкафът, и оптиката паднат едновременно.

Есента на 2025: второ препроектиране

През есента от IT отдела на общината ме уведомиха, че две-три от кръстовищата в „Сторгозия“ отпадат и се местят към центъра, около Дома на книгата. Обиколихме района заедно. Под тротоарите там няма място за изкоп — буквално, всяка педя е заета. Но по разказ на хора, които помнят града отпреди, открихме съществуващи тръби — наследство от радиоточката, онази мрежа за жичен радиоприемник от социализма, която никой не е демонтирал. През тях може да се мине с минимално СМР.

Ще бъда точен: открихме ги по разказ, не сме ги „прозвънили“. Тоест не сме пуснали през тях нито тел, нито сонда, нито OTDR. Преди някой да заложи на тях в оферта, трябва да се провери проходимостта им. Така препроектирах разширението за втори път и така отбелязах този участък като „непроверен“, защото картата, която лъже, вече имаме една.

Паралелните линии

Междувременно научих, че по проекта работи и екип от Търново — знам го, защото ме търсиха за информация, и аз им съдействах. Умишлено им спестих един факт: че работещото трасе на места ползва тръби на Виваком с посредничеството на МВР. Направи ми впечатление, че търсеха връзка с тяхната мрежа, въпреки че изрично казах, че трасето трябва да е собственост на Община Плевен.

Причината е в другия проект — този от 2018 г. с обзорните камери. Общината плаща за поддръжката му месечна сума, несъразмерна със сложността на едно видеонаблюдение с 20-дневен архив. Сървърите му не са в общината, а в помещение на изпълнителя; не ми е известно общински служител да знае къде точно стоят и кой има достъп. Трасетата, по които минава свързаността му, изпълнителят третира като свои, макар че, доколкото знам, разрешенията са издадени от общината и изграждането е финансирано с общински пари. Нямам достъп до договорите и го казвам като наблюдение, което общината може да провери за един ден. Ако съм прав, тя години наред плаща, за да ползва собствената си инфраструктура. И рискува да повтори това при разширението — но върху многократно по-скъпа система.

Затова в доклада си до общината настоях за нещо, което не е техническо, а е най-важното техническо изискване: в документацията за търга да пише изрично чия собственост е всяка педя изградена инфраструктура, къде физически ще стоят сървърите и кой ще има ключ.

Слонът на спирката

Към разширението вървят и информационните табла по спирките на градския транспорт. На пръв поглед чист хардуер: доставяш, монтираш, готово. Слонът в стаята е софтуерът. В повечето български градове таблата не работят добре, а в Плевен са в катастрофално състояние, защото софтуерът се пише за всеки град поотделно — GPS от превозните средства, свързаност, интеграция с базата на превозвача. Единственият работещ пример у нас е София. Свързах се с фирмата, която е писала софтуера там, и след няколко дълги разговора се оказа, че с базата на Тролейбусен транспорт той може да се интегрира — или поне параметрите му могат да влязат като изисквания в търга. Няма нищо по-хубаво от табло, което казва „след 2 минути“, и тролей, който наистина идва след 2 минути. И няма нищо по-безсмислено от табло, което показва грешно време.

Рискът за тази седмица

Всичко дотук е за бъдещия проект. Има един риск за настоящия, който може да се реализира всеки ден: дисковият масив в сървърното работи без защита. UPS-ът, който трябва да го пази от токови удари, е на 6 години при проектен живот 3 — акумулаторите му отдавна не държат — и не работи. Ако масивът се срине, не мога да гарантирам, че ще възстановя всичко. Подмяната на UPS е малък разход, който не иска процедура от мащаба на разширението. Написах го на общината с главни букви. Засега масивът работи.

Какво трябва да пише в търга

Обобщено — нещата, които според мен ще решат дали разширението ще работи, независимо кой го спечели:

1. Реалната картина на трасетата — вид, състояние и собственост на всеки участък, включително сглобените от чужди тръби — а не картата „Франкенщайн“.
2. Изяснен документален статут на участъка с тръбата на МВР в трасе на Виваком.
3. Самостоятелно, стабилно захранване за всяка нова точка, и нанесени в схемата съществуващите допълнителни трасета до уличното осветление.
4. Задължение за предоставяне на схемите за свързване към светофарните контролери — без това „зелена вълна“ пак няма да има, а камерите ще са с 76 повече.
5. Изрична клауза за собствеността върху изградената инфраструктура и за местоположението на сървърите и достъпа до тях.
6. Изисквания към софтуера на таблата, стъпили върху работещ пример, а не върху описание на хардуер.
7. Поддръжка от изпълнител с доказан опит именно в такива системи — мрежи, сървъри, киберсигурност — със забрана за превъзлагане без съгласие на общината.
8. Един отговорен за техническата документация, през когото минават всички проектни материали.

Вместо край

От 2016 г., когато казах, че такива камери в Плевен никога няма да има, до днес — 2026 г., когато 209 камери на 16 кръстовища ми пращат съобщения в Telegram по три пъти на месец — аз съм човекът, през когото минаваше всяко решение по тази система: проектирах я, изградих я, поддържах я, защитих я в съда и я проектирах отново. Не защото някой ми го е възложил с тържествена заповед, а защото „Сиела Норма“ през 2019 г. ми гласува доверие да взимам решения и после никой не се намери да ги взима вместо мен.

Търгът за разширението предстои. Вероятно ще участвам. Ако спечеля — ще пиша шеста част. Ако не — пак ще пиша, защото ще е интересно да видя как някой друг чете картата „Франкенщайн“. И в двата случая най-модерната техника без правилно проектиране на трасето, захранването и интеграцията е ферари с квадратни гуми. Гумите са най-евтината част от ферарито. И единствената, която докосва пътя.

Всички части от поредицата

1. Част 1: Мислех, че в Плевен такива камери никога няма да има — какво изобщо е LPR камера и защо не е „камера“
2. Част 2: Трасето „Франкенщайн“ — 15 километра оптика през реката, чужди тръби и десетки шахти
3. Част 3: Четири фирми и трите генерални пропуска, които едва не спряха проекта — светофарите, токът и контактната мрежа на тролеите
4. Част 4: Ключовете и делото — 25 срещу 60 fps, −50 срещу −55 градуса и 450 000 лева
5. Част 5: Разширението и капаните в него — 25 кръстовища, 233 камери и една карта, която лъже
6. Галерия: 65 снимки от строежа — изкопът, шахтите, шкафовете, вишката и сървърното, март–май 2021