Какво е рутер – основна информация за домашните и офисни маршрутизатори

По скоро случайно отколкото преднамерено разгледах логовете на сайта и в секцията с какви думи и изречения са търсели информация потребителите ме изненада сериозно.

Едно от най използваното изречение за търсене е какво е рутер. Да си призная този сайт никога не е имал таргет от потребители които да задават такъв въпрос но пък от друга страна за какво съществува той ако не отговаря на запитванията на клиентите си.

След кратък размисъл си мисля, че трябва да направя опит да обясня какво е рутер без да използвам технически термини макар, че ще е доста трудно. Моля хората които имат обща култура по въпроса да не четат това или поне да не пишат иронични забележки за това което съм писал защото ако се сетят кога за първи път са чули думата рутер и на тях как им е обяснявано какво е това ще разберат какво имам впредвид.

Мисля, че основно трябва да се отговори на два въпроса:

1. За какво се използват рутерите.
2. Какво е рутер.

Ако прочетете точка 1. и разберете, че не ви интересува темата няма нужда да четете точка 2.

Преди да минем към същината искам да поясня, че на английски език (router, gateway) и на български (рутер, маршрутизатор и гетъуей) е едно и също нещо. По подразбиране правилната българска дума е маршрутизатор но разговорно е прието да се произнася рутер.

1. За какво се използват рутерите.
В ранните години на Интернет всичко е било една мрежа. Всички компютри и устройства са комуникирали с няколко протокола (езици чрез които си говорят устройствата в мрежата) което само по себе си е било просто и хубаво. С течение на времето обаче с увеличаването на компютрите и устройствата в мрежата се увеличават и техните изисквания. Като пример ще дам, че някой от тях не са искали да се виждат от други компютри или пък се ражда нов протокол който има конфликт с по стар такъв. В този период от историята на практика една голяма мрежа се разделя на много такива. Така се появява класовото разпределение и тяхното определяне на публични (public) и частни (private) както и “орязването” им с маски което всъщност определя в една мрежа колко компютри или устройства може да има. След плявата която написах идва най важния момент – РУТЕРИТЕ СА ТЕЗИ УСТРОЙСТВА КОИТО СВЪРЗВАТ МРЕЖИТЕ и през който минава целият трафик между тях. Естествено логиката е такава, че ако имаме само една мрежа нямаме нужда от рутер а ако имаме две за да комуникират помежду си няма как да стане без него както и че, един рутер може да свърза почеве от две мрежи и това зависи от неговия клас. Ако в един дом има само един компютър то няма нужда от рутер но станат ли два използването му е неизбежно.

2. Какво е рутер.
Тук ми става още по трудно защото ще започна с объркващото, че всичко може да бъде рутер. Като започна с това, че вашият настолен компютър може да стане рутер стига да има два мрежови интерфейса, премина през варианта, че почти всеки смартфон може да стане Wi-Fi рутер и стигна до най често използвания вариант домашен рутер. За да бъдем по точни нека поясним, че има три класа рутери:
1. Домашни (SOHO) – тези за които пишем в момента.
2. За малки доставчици на Интернет услуги или по големи фирми със собствени мрежи.
3. За големи доставчици на Интернет услуги.

Почти всички съвремени домашни рутери имат една и съща конфигурация.

1. WAN порт – с който сте свързани с вашия доставчик на Интернет.
2. LAN портове – обикновенно са четири и служат за връзка с домашните ви компютри посредством ЛАН кабел.
3. Wi-Fi – безжичната връзка която осъществявате с вашия лаптоп, таблет или смартфон.

Физически погледнато точките са три но технически са две защото LAN и Wi-fi са логически свързани в домашната ви мрежа която не се вижда извън WAN порта. Това е така защото доставчика ви на Интернет асоциира един ип адрес на WAN порта ви а в домашната си мрежа имате възможност да използвате 253. Тези 253 адреса посредтством протокола NAT се маскират зад адреса на доставчика ви и така всички от WAN порта излизат само с един адрес. От тук идва логиката, че всички компютри които се намират от страната на WAN порта не виждат вътрешните ви адреси а само този на доставчика ви. На този принцип работят милионите домакинства по света които имат домашни рутери.

В търсачката също видях търсени думи от рода на “най мощните рутери” или “стандарти рутери” което също е важно да се знае. Рутерите освен, че имат класове имат и стандарти които производителите са длъжни да спазват. Това важи както за силата на излъчване така и за различните технологии на излъчване но това което от обща култура трябва да се знае е:
1. B стандарт – първият вкаран в масово производтво. Почти не се използва вече, максималната скорост която може да достигне е 11Mbits.
2. G стандарт – все още се използва, неговата скорост е 54Mbits.
3. N стандарт – най масовият използван в момента. Той пък се дели на няколко варианта 150Mbits, 300Mbits, 450Mbits и нагоре.

Всеки стандарт поддържа по ниската версия. Това значи, че ако вашият лаптоп е с N безжична карта рутера към който се свързвате е G или B ще осъществите връзка с неговия стандарт. Повечето N рутери по подразбиране са настроени с опцията “auto” поддържайки и трите стандарта. Практически погледнато един 150Mbits N рутер е напълно достатъчен за един апартамент до 100кв/м и десетина закачени устройства стига едновременно да не ползват торент протокол. 300Mbits и 450Mbits рутери обикновено се използват в по натоварени зони от рода на обществени места, гари, летища, молове и питейни заведения. При тях особенното е че, имат две или повече антени които дефакто увеличават широчината на канала за да достигнат такива скорости.

Не на последно място трябва да спомена защитаването на Wi-Fi рутера ви с парола което всъщност се нарича криптиране на връзката. В днешно време е прието най сигурното такова да е WPA2 с не по малко от 8 символа. Чувал съм разни легенди че, се разбивало но аз лично не съм виждал такова нещо досега. Всички рутери на пазара в момента го поддържат така че, ще е излишно да пиша за него. Единственото нещо което бих препоръчал е 8 символната парола да не е 12345678.

Нейзбежно е да стигнем до марките. Лидерите на пазара в момента за Linksys, Netgear, D-link, TP-Link и много други. Аз нямам любимци. Факт е че, Linksys е лидер на пазара главно поради качеството си на изработка но и също така има пък невероятни технически решения спрямо цена на TP-Link и D-link. Много по важно е да знаете за какво ще го използвате а от там стандарта които трябва да поддържа отколкото да робувате на марката.

Иска ми се да спомена още много неща относно рутерите но тогава ще изляза извън рамката която поставих в началото “какво е рутер” …