В момента един от най често продаваните рутери за дома и малкия офис е TP-LINK от серията TL-WR740n и TL-WR841. Закупуването на домашен рутер в последно време стана все едно си купуваш „кард риидър“ или „флаш карта“ но въпреки всичко той има нужда от конфигурация. TP-LINK са се опитали максимално да опростят настроиката но все пак ние трябва да знаем основните стъпки как става това. Ще се опитам с няколко „скриин шота“ да покажа основните неща които трябва да направим.

След като свържем лан кабела с един от жълтите портове на рутера с лан порта на нашия компютър (и кабела на достачвика на Интернет в синия порт) отваряме „браузера“ и пишем в „адрес бара“:

http://192.168.1.1 (в някои версии адреса е http://192.168.0.1)

След което изкача малко прозорче подканващо ни да напишем потребителското име парола за достъп до административния панел. Стандартните такива са:
username: admin
password: admin

Status

След като сме допуснати в административния панел ние попадаме в менюто status. В него намираме информация за трите най важни секции в рутера.
WAN – показва информация за синия порт или по точно там от където влиза кабела на доставчика ви на Интернет (за клиенти на ADSL кабела от модема)
LAN – показва информация за четирите жълти порта (вашата домашна мрежа където се намирате и вие)
Wireless – Безжичната ви мрежа към която ще се свързват мобилните ви устройства (лаптопи, таблети, телефони и др.)

Нека започнем от WAN. Най често доставиците на Интернет използват протокола DHCP за да може рутера ви автоматично да получи настройките си на ип адрес, мрежова маска, маршрут по подразбиране и днс сървъри. За целта доставчика ви трябва да знае MAC адреса на WAN порта на рутера. При закупуването на нов рутер е желателно да се обадите по телефона и да издиктувате адреса. (това не важи за потребителите на ADSL)

Основна конфигурация

Следващата ни стъпка е да настроим Wireless (безжичния интерфейс) като за целта влизаме в съответното меню. Моята безжична мрежа се казва sami и е в регион Bulgaria.

Да сложим парола на безжичната мрежа която не може да е по малко от 8 символа:

И да защитим рутера с парола за достъп до административния панел в който влязохме с username: admin password: admin

До тук имаме основната и най важна конфигурация за да работи нашия рутер – настройка на WAN порта на нашия доставик на Интернет, настройка на Wireless безжичната мрежа към която ще се свързват мобилните ни устройства и парола на администртивния панел.

DMZ

Често обаче имаме доста по високи изисквания към рутера. Едно от тях е когато имаме компютър, DVR за видеонаблюдения или някакво друго устройство което искаме да го достъпим от Интернет. В сегашната конфигурация в този вариант това е невъзможно но рутера има удобен механизъм с който можем да направим това. Най лесния, сигурен и бърз вариант е да използваме DMZ като за целта първо трябва да видим DHCP сървъра какви адреси е раздал и да познаем нашето устройство което искаме да достъпваме от Интернет. Моят компютър се казва sami, получил съм ип адрес 192.168.0.107

И съответно този адрес 192.168.1.107 ще опиша в DMZ зоната.

Сега, ако се върна в менюто Status на рутера и разгледам секцията WAN под MAC address ще видя доставчика ми на Интернет какъв IP address ми е дал, в моя случай той е 93.155.169.2. От друг компютър в Интернет през този адрес аз ще имам достъп до моя компютър. Важно е да се знае, че чрез DMZ всички портове от адрес 93.155.169.2 са насочени към домашния ми компютър 192.168.1.107 а не само определени.

DHCP сървъра на нашия рутер раздава на случаен принцип ип адреси на устройствата в домашната или офис мрежа. В такъв случай може да се окаже, че ако аз не съм ползвал известно време услугите му той може да ми даде след време различен адрес от 192.168.1.107 затова аз трябва да го опиша и него в следното меню.

Forwarding

Не са рядкост и случаите когато втори компютър или устройство трябва да достъпим от Интернет а имаме DMZ което пък може да бъде конфигурирано само към един адрес. Решението е просто – нарича се port forwarding и странно защо разработчиците тук са го кръстили Virtual Servers. От DHCP Client List имаме още един компютър с име Win7 и адрес 192.168.1.104, на него има работеща услуга Remote Desktop за да имаме достъп от Интернет до нея ще конфигурирме рутера така:

UPNP

UPNP или Universal Plug and Play е услуга която работи само зад NAT тоест нашия случай, на практика тя върши работата на port forwarding като автоматично пренасочва портове на приложения които искат това. В горния пример ние ръчно пренасочихме порт 3389 на remote desktop защото рутера няма как да знае нашето желание но при включен UPNP той автоматично прави това с програми като skype, utorrent, vlc и мн. др. Силно препоръчвам тази услуга да ви е активна, ще ви спести доста главоболия !

WPS

Има някои технологии които въпреки липсата на всякакъв смисъл от създаването и ни ги завират в менютата на рутерите. Една от тях е Wi-Fi Protected Setup. Въпреки, че тя е създала много повече проблеми отколкото е помогнала с нещо е разрешена по подразбиране. Ако не искате един ден след като имате нов лаптоп или си го преинсталирате да се опитвате да вкарате за стотен път паролата на безжичната мрежа и отговора е, че тя е грешна след което да вземете един голям чук и с един удар да покажете на рутера, че нещата са във ваши ръце забранете тази услуга.

Remote Management

По подразбиране няма достъп от Интернет до административния панел на рутера. Естествено това е така от гледна точка на сигурноста но ако имате нужда от това ето пример за конфигурация. За достъп от Интернет в моя случай в произволен браузер само трябва да напиша http://93.155.169.2:8080

Разбира се това не е всичко но е най важното да конфигурирате рутера у дома или в офиса. Ситуациите може да са много различни (статични ип адреси, pptp, ppoe и др. технологии за достъп до Интернет) но без информацията от горе няма как да продължите с по сложна от тази конфигурация.

TP-LINK TL-WR740n и TL-WR841n за дома и малкия офис